Преди няколко дни беше огласен проект за въвеждане на мажоритрана избирателна система в два тура с абсолютно мнозинство, в който се предвижда създаването на 9 едномандатни избирателни райони (ЕИР) извън страната – линк към статия в Дневник http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/11/21/2868236_maia_manolova_napisa_zakonoproekt_po_referenduma_na/
Това число изглежда недостатъчно на фона на около 1,2млн. български граждани извън страната прямо 7,2 млн. живеещи в страната, но е стъпка в правилна посока.
Още от 2009г. Проектът Изборен кодекс предага създаването на (многомандатен) избирателен район извън страната в рамките на съществуващата пропорционална избирателна система. През годините бяха публикувани серия разработки и експертни доклади в т.ч. и на научни конференции.
Доколкото вносителите на предложението за мажоритрана система не предлагат конкретно райониране, експертите на „Проекта Изборен кодекс“ решиха да проверят какво би могло да бъде разпределението на тези 9 мандата извън страната.
Авторите не се ангажират с внесеното предложение за законопроект за въвеждане на мажоритарна система в два тура.
Разработеното и предложено по-долу райониране има за единствена цел да вкара в обществения дебат около мажоритраната система темата за избирателните права на българските граждани извън страната и неоходимостта от създаването на изборни райони извън страната. При еветуално въвеждане на изцяло мажоритрана избирателна система, отсъстсвието на изборни райони извън страната би означавало фактическа забрана на гласуването в чужбина и лишаване от конституционни права на български граждани. Това е така, защото ако няма райони, то няма регистрирани кандидати , за които да се гласува, следователно няма и гласуване.
Mетодически бележки :
доколкото отсъстват надеждни и неоспорими данни за географското разпределение на българските граждани извън страната, за извършване на районирането приехме да използваме избирателната активност от последните два избора. Така мандатите се разпределят пропорционално на броя гласували избиратели, а не на броя живеещи в даден район жители.
Този подход е съвместим с препоръките на Кодекса на добрите изборни практики на Веенцианската комисия* (вижте препратката по-долу) Прочетете остатъка от публикацията »