Становище във връзка с публикуването на Проект за ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становище на Временните Обществени съвети на българите в чужбина

30 Ноември 2011 г.

Уважаеми Госпожи и Господа,

На 16 Ноември ДАБЧ публикува проект  за Закон за българите и българските общности извън Република България. Предлагаме на вашето внимание обосновано Становище, което се подкрепя от Временните  Обществени Съвети на Българите в Чужбина.

Нека припомним, че българските граждани зад граница внасят в България повече средства, отколкото постъпват от ЕС, и по този показател се нареждаме в челната тройка в Европа. Държавната политика към българите зад граница има за цел да мобилизира техния  икономически, политически, културен, образователен, трудов, интелектуален, и не на последно място демографски ресурс, в полза на Отечеството. Приобщаването на българите в чужбина към националния живот не може да стане, ако нашият глас не бъде чут. И за да бъде чут нашия глас, ние имаме нужда от независим изборен орган, който да ни  представя пред националните институции. Такава е практиката в много развити демокрации : Франция, Испания, Италия, Португалия, Швейцария… но също Гърция и съвсем отскоро Сърбия. Нашите очаквания за избирането на  бъдещ Национален Съвет — независим изборен представителен орган, работещ на обществени начала, са големи. Очакваме институционалното представителство на българите от чужбина да заеме подобаващо централно място в бъдещия ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Съдържание

1.Исторически бележки

2.Становище

3.Заключение

4.Приложение : „Национален съвет на българите живеещи извън Република България“ – Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.

https://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/закони-за-българите-в-чужбина/

I. Исторически бележки.

Действащ закон.
В момента действащият ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000г. се състои от 5 глави

1.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

2.ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

3.УСТАНОВЯВАНЕ В СТРАНАТА НА БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

4.НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

5.ПРОГРАМИ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Централно място в него заема „Националният съвет за българите“

Чл. 19. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, се състои от девет членове.

(2) Народното събрание избира за срок от пет години председателя на Националния съвет и шест от неговите членове, като пет от тях се избират измежду българите, живеещи извън Република България.

(3) Предложението по ал. 2 се прави от председателя на Народното събрание, който взема предвид мнението на българските общности в чужбина.

(4) Президентът на републиката назначава един от членовете на Националния съвет.

(5) Министерският съвет определя един от министрите за член на Националния съвет.

орган с представителни функции на българите в чужбина. Отказът от съставяне на Национален съвет от  четирите досегашни правителства след 2000 г. е и основната причина за фактическото суспендиране на Закона. Наистина, идеята за назначаване на такъв орган се приема изключително враждебно сред емигрантските  среди и се разглежда с основание като политическа авантюра от правителствата. Дали от липса на политическа култура, дали от злонамереност, законодателят на времето не успя да намери начин за легитимиране на Националния съвет. Така първият опит за установяване на институционална връзка между българската държава и многобройната българска обшност в чужбина бе обречена на неуспех.

Проекта “Калфин”

Разбирайки горните проблеми, през 2008 г. тогавашния министър на външните работи Ивайло Калфин предложи нов проект съдържащ следните глави

1.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

2.ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

3.СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

4.УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД

5.ФОНД „ПОДПОМАГАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

в който на мястото на „Националния съвет на българите в чужбина“ се създават три нови държавни институции

Съвет за българските общности извън Република България
при Министерския съвет

Държавна агенция за българите в чужбина на пряко подчинение на министъра на външните работи за провеждане на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България.
Председателят на ДАБЧ се избира от Министерския сывет.

Национален консултативен експертен съвет, към Държавната агенция за българите в чужбина

Този проект не предвижда участие на българи живеещи в чужбина, превръщайки ги по този начин в пасивни субекти на държавната политика. Очаквано, идеята за такава реформа се посреща с безразличие от страна на диапората, проекто-закона „Калфин“ дори не бе подложен на официално обсъждане. Смяната на правителството през юли 2009 г. обрече и този проект на забрава.

Проекта “Б. Димитров”

Следващият проект за ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ дължим на Божидар Димитров, министър без портфейл за българите в чужбина, през 2009 г. Този пореден проект бе подготвен само за няколко месеца и бе публикуван от АБУЧ (АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА) през Октомври 2009 г. На пръв поглед проекта „Димитров“ е много близък до проекта „Калфин“, той съдържа четири глави както следва

1.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

2.ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

3.СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

4.ФОНД „ПОДПОМАГАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Заедно с козметичните промени, той съдържа и няколко важни детайла. Държавната агенция за българите в чужбина занапред е администрация на пряко подчинение на министър-председателя. Създава се нов министерски пост : Министър без портфейл, който провежда държавната политика по отношение на българите, живеещи извън територията на Република България, както и политиката на социализация в страната на онези от тях, които желаят трайно да се установят в нея. Министъра без портфейл осъществява и методическо ръководство над ДАБЧ.

Това все пак отбелязва известна приемственост с проекта „Калфин“ – държавната политика кым диаспората не би трябвало да е политически оцветена.  ДАБЧ занапред е на пряко подчинение на министър-председателя. Премахват се „паразитните“  „Съвет за българските общности“ и „Национален консултативен експертен съвет“.

Две години по-късно проекта „Димитров“ не само е забравен, но поста „министър за българите в чужбина“ е закрит. Работата по следващия проект за българите в чужбина е възложена  на ДАБЧ и анонимна експертна група.

Проекта “ДАБЧ”

Според интервю (радио „Отзвук“, 3 март 2011, Флорида, САЩ) на министър Симеон Дянков , „отговарящ“ за българите в чужбина, публикуването на новия проект, за който ще има „достатъчно време за публично обсъждане“  е „въпрос на седмици“. Седмиците се превръщат в месеци, но на 16 ноември  2011 проекта е публикуван най-после на страницата на ДАБЧ.

СЪДЪРЖАНИЕ на проекта на  ДАБЧ

1.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

2.ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

3.ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

4.СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ

5.???

6.ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

II. Становище

Глава 1 и 2 са по същество Общите положения на закона, които „доразвиват“ сега съществуващи текстове, както и на предходните законо-проекти. Известни въпроси пораждат следните нови

Чл. 1. (2) Този закон определя държавната политиката по отношение на българите и българските общности извън Република България и на техните организационни структури.

Как се вписва този текст в конституционната уредба на държавата? Не е ли роля на правителството, в лицето на Министерския съвет и съответните комисии, да определя политиката на държавата по отношение на българите извън България?

Авторите на следния текст

Чл. 13. (1) Българската държава подпомага съхраняването и изявата  на източноправославното вероизповедание като традиционно вероизповедание на българите и като фактор за опазване на българската национална идентичност

следва да го съгласуват с член 6 и член 13 на Конституцията на Р България.

Съгласно Член 2(4)

Български произход се доказва с:

1. документ, издаден от български или чуждестранен държавен орган;

Какво се има пред вид под „чуждестранен държавен орган“ ?

Глава 3

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

Отново ще повторим, че идеята „държавната политика“ да се регламентира със закон не е добра, може би и противо-конституционна. От друга страна, става дума за почти 5 страници пожелателни текстове, които с нищо не ангажират конкретното правителството. Българските училища в чужбина, обученито на чуждестранни студенти от български произход – всичко това е в сферата на компетентност на МОМН, както и на съответния закон за образованието. Нима в ДАБЧ това не е известно? Наложително е да се вземе компетентното мнение МОМН и на АБУЧ по тези въпроси.

Глава 4

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ

Държавна агенция за българите в чужбина

Чл. 30-43 или 6 страници и половина.

Очевидно е, че настоящият проект изготвен от ДАБЧ, дава на ДАБЧ централна роля в определянето, координирането и провеждането на държавната политика към българите в чужбина. Естествено това да поражда съмнения за безпристрастност на предложения текст, съмнения  които за съжаление се оправдават, както обясняваме по-долу.

 Да напомним че ДАБЧ, макар и да съществува поне от 1992,  като институция бе регламентирана за пръв път в проекта „Калфин“ през 2008 г. В частност

Чл. 29. (1) Държавната агенция за българите в чужбина е администрация на пряко подчинение на министъра на външните работи за провеждане на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България. Държавната агенция за българите в чужбина се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.

Наистина, такава е и международната практика. Каква беше еволюцията на този текст в проекта „Б. Димитров“ от 2009г.?

Чл. 31.

(1) Държавна агенция за българите в чужбина е администрация на пряко подчинение на министър-председателя за провеждане на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България. Държавната агенция за българите в чужбина се ръководи и представлява от председател.

Отсраняването на МВнР от прякото администриране на ДАБЧ в проекта „Димитров“ следва принципа „Бог високо – Цар далеко“. На кого е подчинена ДАБЧ в настоящия проект от 2011 ?

Чл. 33. (1) Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина се определя с решение на Министерски съвет и се назначава от министър-председателя.
(2) За председател на Държавната агенция за българите в чужбина може да бъде определен само български гражданин, който няма друго гражданство, има завършено висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж.

Чл. 27. Министърът, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, осъществява методическо ръководство на Държавна агенция за българите в чужбина.

С други думи, не само МВнР, но дори министър-председателя занапред няма да може да се меси в работата на ДАБЧ. Така ДАБЧ остава в една „сива зона“, ръководена от председател и зам. председател отговарящи на абсурдното (поне за държава от ЕС) изискване : да нямат друго гражданство освен българско. Как се вписва тази дискриминация към българските граждани в Конституцията на РБ и в Европейската Харта за Правата на Човека, която България е ратифицирала без резерви?

Рационализирането на дейността на ДАБЧ  изисква вероятно поставянето и на пряко подчинение   на министъра на външните работи, който естествено носи пълната политическа отговорност за нейните действия и бездействия.

Обратното би довело до неудържимо и бюрократизиране и увеличаване на  бюджет и персонал, както подсказва следния
Чл. 32. (1) определя в 20 (двадесет) точки различните дейности на Председателя на ДАБЧ! По същия архаичен начин член 36 определя 27 (двадест и седем!) различни дейности на ДАБЧ, които заедно с под-точките нарастват на 41.

Симулирането на дейност от страна на ДАБЧ занапред ще бъде регламентирано в Закон! Или пък напротив, има се пред вид, че дейности които не са изброени, по никакъв начин не могат да се извършват от Председателя на ДАБЧ, затова е било необходимо те да се изброят колкото се може по-пълно?

Структурата, организацията и дейността на ДАБЧ  се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет – член 30 (3).

Наистина, ДАБЧ съществува поне от 1992 г. А и в момента си съществува, без това да е регламентирано от влезлия в сила още в далечната 2000г. Закон за българите в чужбина.
Държавни такси

Чл. 41. (1) За подаване на заявления, за даването на справки и за издаването на удостоверения и дубликати на удостоверения се събира държавна такса.

(2) Размерът на държавната такса се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 42. (1) Двадесет и пет на сто от събраните по този закон такси постъпват като собствени приходи в бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина.

Предложението да се събират такси в полза на ДАБЧ от не особено заможните етнически българи ни изглежда неморално. ДАБЧ в ролята на „Солунската митница“? Дали това не противоречи освен на морала и на Закона за държавните такси?
Глава пета: С тази глава не можахме да се запознаем, защото тя отсъства в публикувания за обсъждания текст.

Глава шеста
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Това е по същество и единстваната глава, която директно касае българите в чужбина, затова ще се спрем по-обстойно на нея.
Институциалното представяне на българите в чужбина, чрез независим изборен орган е основата, на която следва да стъпят отношенията между българската държава и българската емиграция. Тази Институция в сега действащия ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000г. е Националния съвет

Чл. 18. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(2) Средствата по ал. 1 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.

(3) Националният съвет приема правилник за своята организация и дейност.

Чл. 19. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, се състои от девет членове.

(2) Народното събрание избира за срок от пет години председателя на Националния съвет и шест от неговите членове, като пет от тях се избират измежду българите, живеещи извън Република България.

(3) Предложението по ал. 2 се прави от председателя на Народното събрание, който взема предвид мнението на българските общности в чужбина.

(4) Президентът на републиката назначава един от членовете на Националния съвет.

(5) Министерският съвет определя един от министрите за член на Националния съвет.
Ако този пръв опит за институцианализиране на отношенията между държавата и диаспората бе неуспешен, то го дължим на липсата на представителност, а следователно и легитимност. По какъв начин Народното събрание ще избере петима негови члена „измежду българите, живеещи извън Република България“? Опита на други държави с дългогодишна традиция, като Франция, Испания, Португалия, Италия, Швейцария… но също Гърция, а от миналата година и Сърбия, е еднозначен. Легитимност се постига с избори. Какво предлага настоящият проекто-закон?

Чл. 44. (1) Националното представителство на българите и българските общности извън Република България е независим консултативен орган на обществени начала с представителни и съвещателни функции за изразяване волята на организационни структури на българските общности извън Република България за провежданата държавна политика.

(2) Органи на Националното представителство на общностите са:

1.Общо събрание; 
2. Национален консултативен съвет.Чл. 45. (1) Общото събрание на Националното представителство на общностите се състои от представители на организациите, вписани в регистъра на ДАБЧ.

По данни на ДАБЧ, по света има над 700 български организации. Но колко от тях са наистина действащи? Може би 100, може би 200, в никакъв случай 700. По-важното в случая е, че тези организации НЕ са изборни органи. Често такива организации представят  само себе си, а понякога единствено своя президент. Всички тези организации ще имат право на по един глас в Общото събрание, което ще избере 15членен Национален консултативен съвет.

Чл. 47. (1) Националният консултативен съвет се избира пряко на общо събрание, състоящо се от един представител от всяка от организациите по чл. 36, т. 12 на Закона.

(2) Процедурата на избора за Национален консултативен съвет може да се осъществи и по електронен път.

(3) Националният консултативен съвет се състои от 15 членове.

(4) Съветът избира председател и главен секретар измежду членовете си с тайно гласуване и с обикновено мнозинство. Председателят представлява Националния консултативен съвет. Главният секретар отговаря за организационната дейност.

(5) Мандатът на членовете на Националния консултативен съвет, на председателя и на главния секретар е една година.

(6) Председателят и членовете на Националния консултативен съвет нямат право на два последователни мандата.

Посочената процедура в никакъв случай не може да излъчи легитимни представители на българите в чужбина. Очевидно е също, че огромни райони на планетата както и повечето малки държави ще останат без представителство. Проекта не предвижда избирателни райони! Очевидно вносителят не е потърсил експертна помощ, нито пък е проучил опита на други държави в ЕС или в нашия регион.

Така например: във Франция 155 съветници се избират с 6-годишен мандат в 55 избирателни района в чужбина.

Как се извършват конкретно изборите выв Франция, страна с 60-годишен опит в институционалното представителство на французите от чужбина, които в момента наброяват около 2 милиона френски граждани? 155 съветници са разделени в 2 групи.

Група А – Америка (32 места) и Африка (72 места)

Група Б – Европа (52 места), Азия и Океания (24 места)

Всеки колеж се подновява наполовина всеки 3 години, всеки съветник е избран за 6 години. Ако в даден изборен район са определени поне три места, изборите са по пропорционална система за кандидатски листи. В райони с едно или две места изборите са по мажоритарна система. Допълнителна информация тук http://www.assemblee-afe.fr/

Друг интересен пример ни дава съседна Сърбия. Там новоизбраната през 2010 г. Скупщина на диаспората има 45 делегати, излъчени с 4-годишен мандат  в 29 избирателни района в чужбина.

В интервю дадено пред програма събота 150 на БНР Хоризонт на 26 Ноември, председателят на ДАБЧ изтъкна, че не е възможно българската държава да организира избори за 2,5-3 милиона българи в чужбина, колкото според него е българската диаспора в широк смисъл. Следователно е „невъзможно“ да се организират избори за Национален съвет в такъв мащаб.

Според данни на МВнР обаче, българските граждани постоянно пребиваващи в чужбина са около 1 милион. Към тях следва да прибавим етническите българи, които притежават удостоверение за български произход (издавано именно от ДАБЧ). Така общият брой българи с право на глас за Национален съвет на българите в в чужбина би бил в най-добрия случай малко над един милон. Българите, които реално ще гласуват са вероятно около 50 000, толкова колкото гласуваха и на последните президентски избори. Далеч сме от анонсираните  от  председателя на ДАБЧ  2,5-3 милиона избиратели!
Че ДАБЧ не е в състояние да  организира избори за Националното представителство на българите и българските общности извън Република България, това за нас е ясно. Изказването на г-н Иванов следва да се разбира единствено в този контекст.

Конкретната организация, с активното участие на българските организации в чужбина, се обсъжда в Концептуалния проект за Национален съвет, виж Приложението. По този начин, активна роля е отредена и на българските организации, скъпи на ДАБЧ (член 45(1) по-горе). Естествено е там, където българите имат силни и активни организации, избори ще се проведат. Там където има организации само на книга, макар и вписани надлежно в регистрите на ДАБЧ, избори няма да има. Изборите следва да се провеждат паралелно с парламентарните или президентските избори, под методическото ръководство на ЦИК, МВнР и с активното участие на българските организации.

Нека отбележим накрая, че както Националния съвет ще работи на доброволни начала, така и самото провеждане на изборите вероятно няма да струва нищо на българската държава (за разлика от ДАБЧ). Защо тогава да се лишим избори? Какъв по-добър инструмент за провеждане на държавната политика?

Експериментално гласуване за Обществени съвети от 23 Октомври до 31 Октомври 2011г.

Изборите се проведоха по Интернет, както и с физическо гласуване в Тулуза. В Тулуза 75%  от българите гласували за Президент на 31 октомвери в Тулуза подкрепиха създаването на преходен Обществен съвет, с две-годишен мандат за организиране на избори за Редовен Обществен съвет. Целта на Обществените съвети бе да провери в реални условия, възможността за провеждане на избори за представителни органи на диаспората. Водим активен диалог и очакваме подкрепата на МВнР за провеждане на избори във всички държави, в които българите пожелаят това. Изборите за редовен Обществен съвет  в няколко западно-европейски държави (между които например Франция) ще се проведат през 2013 година.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Предложеният законопроект  не отговаря на отдавна назрялата нужда, изразена от  много  българи живеещи в чужбина, за институционализиране на техните отношения с българската държава. Наистина, „организационните структури“ на българските общности в чужбина не могат легитимно да представляват българите в чужбина – те на са изборни органи.

Българите в чужбина желаят да бъдат представлявани пред българската държава от независим изборен орган, каквато е практиката в редица водещи държави в тази област, като Франция, Испания, Португалия, Италия, Швейцария, Гърция, Сърбия …
Провеждането на избори за такъв представителен орган на българите в чужбина може да стане още на следващите парламентарни избори през 2013 г., при това без допълнителни финансови разходи за държавата (вижте Приложението за подробности).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Национален съвет на българите живеещи извън Република България

Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.

НПО Българо-Френски Форум bg.asso.free.fr

А. Цели и функции

Националният съвет на българите живеещи извън Република България има за цел да приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния принос в националното развитие.

– Националният съвет е представителен орган осъществяващ институционална връзка между българските граждани живеещи в чужбина и българската държава;

– Националният съвет представя и защитава интересите на българите и българските общности извън Република България пред българските официални институции;

– Националният съвет участва във формирането и провеждането на единна държавна политика по отношение на българите живеещи извън страната и за съгласуването на националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България;

– Националният съвет подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове, внася в Министерския съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове съобразно функциите си;

– Националният съвет подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за осъществяването на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България

Б. Структура и състав

– Националният съвет се състои от 80 членове, от които 70 се избират от българите постоянно живеещи извън страната и 10 се назначават от българските официални институции.

– Mандатът на Националния съвет е 5 години

– Изборите за Национален съвет се провеждат съвместно с изборите за Президент на РБ и се организират от MВнР и ЦИК. Гласуването може да бъде дистанционно (по Интернет).

– Изборите се провеждат в избирателни райони, включващи една или повече държави, по пропорционална система с кандидатски листи. Кандидатска листа се регистрира при подкрепа на минимум 100 избиратели.

– Броят на мандатите във всеки избирателен район се определя пропорционално на постоянно живеещите български граждани и лица от български произход в съответния район според наличните данни (данни MВнР, данни ГРАО за лицата с настоящ адрес в чужбина, данни ДАБЧ за лицата с издаден документ за български произход) и  избирателната активност на последните избори за Народно събрание.

Примерно разпределение на мандатите по континенти :

Европа и Африка : 35

Америка и Океания : 20

Азия : 15

– Да избират и бъдат избирани в Националния съвет имат право българските граждани и лицата от български произход. Избирателното право се установява с български документ за самоличност, с удостоверение за български произход, издадено от ДАБЧ или с български акт за раждане, придружени в последните два случая от валиден чуждестранен документ за самоличност

– Назначаемите членове на Националния съвет се излъчват както следва :

член по право : Министър на външните работи (или Министър отговарящ за българите в чужбина)

Народното събрание избира 8 члена, от които 5-ма народни представители и 3-ма изтъкнати общественици, интелектуалци и т.н.

Президентът назначава 1 член

– Членовете на Националния съвет работят на обществени начала

– Националният съвет се председателства от Mинистъра на външните работи (или Министъра отговарящ за българите в чужбина) и заседава най-малко два пъти в годината

– Националният съвет излъчва измежду членовете си Изпълнителен съвет от 9 души, 6 от които са от избираемата квота и 3-ма от назначаемата – Министъра на външните работи (или Министъра отговарящ за българите в чужбина), представителя на Президента и един от народните представители.

– Изпълнителният съвет е постоянно действащ и изпозлва при работата си съвременните телекомуникационни технологии.

– Националният съвет е юридическо лице. Дейността му се подпомага от администрацията на Народното събрание.

Advertisements

2 Responses to Становище във връзка с публикуването на Проект за ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  1. Анонимен каза:

    По тъпа интерпредация на проект на закон не бях челал

    IP: 212.122.176.42, mail.aba.government.bg
    e-mail: galiushina@gmail.com
    URL:
    Whois: http://whois.arin.net/rest/ip/212.122.176.42

  2. Lubomir Gavrilov каза:

    Двама бивши председатели на Държавната агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов разкритикуваха закона, написан за сънародниците ни, живеещи извън границите на България.

    http://www.eurochicago.com/2011/12/rayna-mandzhukova-i-dots-plaven-pavlov-za-proektozakona-za-balgarite-v-tchuzhbina/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: