НАРЕДБИ ОТНОСНО РЕДА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПОЧЕТНИ (НЕЩАТНИ) КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА

НАРЕДБА ОТНОСНО РЕДА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПОЧЕТНИ (НЕЩАТНИ) КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА

ДВ. бр. 114 от 30 Декември 2003г.

Обн. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г.

  Чл. 1. (1) Република България може да назначава и да приема почетни (нещатни) консулски длъжностни лица в интерес на развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между Република България и другите държави и за защита на правата и интересите на гражданите и на юридическите лица.
(2) Назначаването, приемането и изпълнението на функциите на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се извършват съгласно приложимите разпоредби на Виенската конвенция за консулските отношения, ратифицирана с Указ № 947 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 42 от 1989 г.), обнародвана – ДВ, бр. 42 от 1990 г., и действащата в Република България нормативна уредба.
Раздел II.
Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина

  Чл. 2. (1) Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина могат да бъдат български граждани или граждани на други държави.
(2) За своята дейност почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина не получават възнаграждение от държавата.
(3) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина не могат да изпълняват едновременно функциите на почетни консулски длъжностни лица на друга държава.

  Чл. 3. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се назначават и се освобождават от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.

  Чл. 4. (1) Министерството на външните работи осъществява контрол върху дейността на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина.
(2) В началото на всяка календарна година почетните (нещатните) консулски длъжностни лица представят в Министерството на външните работи отчет за дейността си през предходната година.

  Чл. 5. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина осъществяват своята дейност в интерес на развитието и стимулирането на двустранните икономически, търговски, културни и научни отношения между Република България и съответната държава и в съответствие с функциите, определени в чл. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения.

  Чл. 6. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица и ръководените от тях консулства се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени във Виенската конвенция за консулските отношения, когато приемащата държава е страна по нея, както и в съответствие с разпоредбите на вътрешното й законодателство.

  Чл. 7. (1) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица могат да започнат да изпълняват своите функции след назначаването им в съответствие с разпоредбите на чл. 10 – 14 от Виенската конвенция за консулските отношения и съгласно международната практика.
(2) До получаването на патент или подобен документ от изпращащата държава почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина връчват клетвен лист на министъра на външните работи на Република България или на упълномощено от него длъжностно лице, в който заявяват, че ще изпълняват добросъвестно функциите и задълженията, свързани със заеманата от тях длъжност.

  Чл. 8. (1) Функциите на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се прекратяват в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения.
(2) В случай на прекратяване на функциите им почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина или техните законни наследници са длъжни да предадат архива и цялата документация, свързана с дейността им, на съответното българско дипломатическо или консулско представителство или на дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи.

  Чл. 9. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица могат да прекъсват изпълнението на своите функции за срок, по-дълъг от 3 месеца, само с разрешение на министъра на външните работи на Република България.

  Чл. 10. В случай че извършват консулски услуги, почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България събират такси за консулски услуги в съответствие с разпоредбите на българското законодателство относно таксите, които се събират за консулско обслужване.

  Чл. 11. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица осигуряват за своя сметка помещенията, съоръженията и оборудването, необходими за изпълнението на техните функции.
Раздел III.
Почетни консулски длъжностни лица на други държави, изпълняващи функции на територията на Република България

  Чл. 12. (1) Почетни консулски длъжностни лица на други държави могат да се назначават измежду български граждани и граждани на други държави със съгласието на Република България, което съгласие може да бъде оттеглено по всяко време.
(2) Министерският съвет на Република България приема решение за даване и оттегляне на съгласието по ал. 1.
(3) Почетните консулски длъжностни лица не могат да представляват повече от една държава освен по изричното настояване на изпращащите държави.

  Чл. 13. (1) Почетните консулски длъжностни лица на други държави се приемат на територията на Република България в съответствие с разпоредбите на чл. 10 – 14 от Виенската конвенция за консулските отношения.
(2) Функциите на почетните консулски длъжностни лица на други държави се прекратяват в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения.

  Чл. 14. При осъществяване на функциите на почетните консулски длъжностни лица на други държави в Република България и на консулствата, ръководени от тях, се прилага режимът, определен в глава трета на Виенската конвенция за консулските отношения.

  § 1. Наредбата се приема на основание чл. 68 от Виенската конвенция за консулските отношения, ратифицирана с Указ № 947 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 42 от 1989 г.), обнародвана – ДВ, бр. 42 от 1990 г.

  § 2. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на външните работи, който в срок 3 месеца от влизането й в сила издава инструкция за прилагането й.

ИНСТРУКЦИЯ № 1 ОТ 5 ЯНУАРИ 2007 Г. ЗА ПРИЛАГАНЕ НА НАРЕДБАТА ОТНОСНО РЕДА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПОЧЕТНИ (НЕЩАТНИ) КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА

ДВ. бр. 4 от 16 Януари 2007г.

Обн., ДВ, бр. 4 от 16 януари 2007 г.

  Чл. 1. С тази инструкция се урежда прилагането на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица (ДВ, бр. 114 от 2003 г.).

  Чл. 2. (1) В Министерството на външните работи се поддържа актуализирана база данни и се съхранява архив за назначаването, приемането, изпълнението и прекратяването на функциите на почетните (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина и на почетните консулски длъжностни лица на чужди държави в Република България.
(2) Съответната териториална дирекция поддържа актуализирана база данни за назначаването и дейността на почетните (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина и съдейства за предаването на документацията за архив при прекратяване на техните функции.
(3) Дирекция „Държавен протокол“ поддържа актуализирана база данни и предава документацията за почетните консулски длъжностни лица на други държави в Република България за архив.

  Чл. 3. (1) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България поддържат документация и архив съгласно изискванията на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетните (нещатни) консулски длъжностни лица.
(2) В случай на прекратяване на функции на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина дипломатическите или консулските представителства на Република България осигуряват във възможно най-кратък срок приемането на архива по ал. 1 с опис и изпращането му с първа дипломатическа поща в Министерството на външните работи.
Раздел II
Назначаване на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице

  Чл. 4. (1) Предложение за откриване на консулство на Република България, ръководено от почетно (нещатно) консулско длъжностно лице, и назначаване на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в чужбина може да направи министърът на външните работи, директор на териториална дирекция в Министерството на външните работи или ръководител на дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина.
(2) В предложението се съдържат конкретни мотиви за необходимостта от откриване на консулство, ръководено от почетно (нещатно) консулско длъжностно лице и назначаване на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България, предвидимите положителни последици за развитието на двустранните търговски, икономически, културни и научни отношения с приемащата държава, характеристиките на държавата или района, наличието на българска общност и др.
(3) Към предложението се прилагат:
1. биографични данни за кандидата за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице;
2. писмена декларация от кандидата за професионална дейност и обществено положение и за имотното му и финансовото състояние, удостоверяващи възможността му за своя сметка да осигури и поддържа служебно помещение, подходящо за осъществяване на функциите му на почетен консул;
3. информация за връзките на кандидата с български институции, политици и общественици, както и с българската общност в страната на неговото назначаване;
4. документи, установяващи чисто съдебно минало на кандидата, издадени от компетентните органи на приемащата държава и на Република България;
5. информация за основните характеристики на консулския окръг, население, търговско-икономически, научен и културен потенциал, връзки в интерес на Република България, миграционен поток от български граждани, данни за състава на българската колония, ако има оформена такава в този регион, както и движението на българските граждани през него;
6. предварително принципно съгласие на приемащата държава за откриване на консулство на Република България, ръководено от почетно (нещатно) консулско длъжностно лице, седалището на консулството и консулския окръг, освен ако в приемащата държава такова съгласие не се дава в предварителна форма съгласно местната протоколна практика;
7. препоръки за кандидата от политици, държавници, научни, финансови, търговски и културни дейци на приемащата държава;
8. принципно съгласие на кандидата, изразено в писмена форма, за неговата готовност да съдейства за развитието и укрепването на двустранните отношения между Република България и приемащата държава и предварителен писмен проект на основните насоки за работа съобразно разпоредбите на глава трета от Виенската конвенция за консулските отношения, Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица и на тази инструкция.
(4) Информация за обстоятелствата по ал. 3, т. 1, 3 и 8 може да се съдържа в предложението. В този случай не е задължително представянето на приложения по същите точки.
(5) След разпореждане на министъра на външните работи предложението и приложенията се разглеждат от териториалната дирекция, съгласуват се с дирекция „Консулски отношения“ и чрез последната-с Министерството на отбраната и с Националната служба „Сигурност“ при Министерството на вътрешните работи.
(6) При необходимост териториалната дирекция събира допълнителна информация чрез българското дипломатическо или консулско представителство в приемащата държава и може да изиска представяне на документи по ал. 3, т. 1, 2, 3, 6 и 8.
(7) Териториалната дирекция анализира данните, съдържащи се в предложението и приложенията, и представя на министъра на външните работи мотивиран доклад.

  Чл. 5. Териториалната дирекция подготвя материалите за внасяне за разглеждане на заседание на Министерския съвет и извършва съгласувателната процедура съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

  Чл. 6. След приемане на решение на Министерския съвет за откриване на консулство, ръководено от почетно (нещатно) консулско длъжностно лице и за назначаване на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице, териториалната дирекция:
1. уведомява чрез българското дипломатическо или консулско представителство приемащата държава за приетото от Министерския съвет на Република България решение и иска нейното съгласие;
2. може да изиска чрез българското дипломатическо или консулско представителство оформянето на клетвен лист от почетното (нещатно) консулско длъжностно лице до изготвянето на консулски патент;
3. писмено уведомява дирекция „Държавен протокол“ за приетото от Министерския съвет решение с оглед изготвяне на консулски патент;
4. изпраща консулския патент на българско дипломатическо или консулско представителство за официално връчване на почетното (нещатно) консулско длъжностно лице;
5. съвместно с дипломатическото или консулското представителство наблюдава и оценява изпълнението на функциите на почетното (нещатното) консулско длъжностно лице;
6. дава становище в случай на прекъсване на изпълнението на консулските функции за срок, по-дълъг от 3 месеца, и при получаване на предложение за прекратяване на функциите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице;
7. на основание разпореждане на министъра на външните работи подготвя материалите за приемане на решение на Министерския съвет на Република България за прекратяване на функциите на почетното (нещатното) консулско длъжностно лице.

  Чл. 7. Дирекция „Държавен протокол“ в срок до 5 работни дни от получаването на уведомлението по чл. 6, т. 3 подготвя консулския патент и го представя за подпис от председателя на Министерския съвет и от министъра на външните работи.

  Чл. 8. (1) Българското дипломатическо или консулско представителство в приемащата държава подпомага при необходимост почетното (нещатното) консулско длъжностно лице при:
1. назначаване и допускане (приемане) в съответствие с разпоредбите по чл. 10-14 от Виенската конвенция за консулските отношения;
2. създаване и поддържане на документацията и предаване на архива;
3. получаване на съгласие от министъра на външните работи за прекъсване на функциите за срок, по-дълъг от 3 месеца.
(2) Почетното (нещатното) длъжностно лице осъществява функциите си при методологическо съдействие от страна на дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната страна.
(3) В началото на годината дипломатическото или консулското представителство на Република България получава годишния доклад на почетното (нещатното) консулско длъжностно лице и го изпраща с първа дипломатическа поща на министъра на външните работи с копие до съответната териториална дирекция.
(4) Дипломатическото или консулското представителство на Република България оценява дейността на почетното (нещатното) консулско длъжностно лице в годишния си отчет.

  Чл. 9. (1) При получаване на уведомление по чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения териториалната дирекция подготвя мотивиран доклад до министъра на външните работи, съгласуван с дирекция „Държавен протокол“ и дирекция „Консулски отношения“, за прекратяване функциите на почетното (нещатното) консулско длъжностно лице.
(2) Дипломатическото или консулското представителство на Република България в приемащата държава представя становище в случай, че не е направило предложение за прекратяване функциите на почетното (нещатното) консулско длъжностно лице.
(3) Териториалната дирекция подготвя и съгласува материалите за приемане на решение на Министерския съвет на Република България.

  Чл. 10. Териториалната дирекция или българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава предоставя на кандидата за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице текстовете на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица и на тази инструкция в превод на английски или друг език за запознаване.
Раздел III
Функции на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица

  Чл. 11. (1) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица осъществяват своята дейност в интерес на развитието и стимулирането на двустранните отношения между Република България и приемащата държава.
(2) Основната функция на длъжностните лица по ал. 1 е развитие на търговските, икономическите, културните и научните връзки освен в случаите, когато бъдат създадени необходимите условия за осъществяване на функции, определени в чл. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения.
(3) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица информират и предварително съгласуват с българското дипломатическо и консулско представителство в приемащата държава или с Министерството на външните работи на Република България своите предложения за размяна на визити на високо политическо равнище и на големи по обхват и участници прояви в областта на икономическото и културното сътрудничество.

  Чл. 12. Почетното (нещатното) консулско длъжностно лице в дейността си:
1. се ръководи от политическите позиции на българската държава в областта на двустранните отношения с приемащата държава, както и по глобални и регионални проблеми в съответствие с препоръките на дипломатическото или консулското представителство;
2. полага усилия за отстояване на положителния образ на Република България и на българската външна политика в консулския си окръг;
3. подпомага развитието на децентрализирано политическо, стопанско и културно сътрудничество, като оказва съдействие за активизиране на контактите на местните и регионалните власти в Република България с тези в консулския окръг;
4. насърчава установяването и поддържането на икономически отношения между стопанските субекти в консулския окръг с тези в Република България, като:
а) информира местните стопански субекти за възможностите за реализация на инвестиции в различните сектори на националната икономика на Република България;
б) стимулира взаимодействието между регионалните търговско-промишлени палати;
в) подпомага според възможностите си участието на български предприятия и организации в местни стопански изложби, панаири и др.;
г) информира дипломатическото или консулското представителство на Република България за предприетите инициативи в областта на икономическото сътрудничество и за хода на тяхната реализация;
д) съгласува с дипломатическото или консулското представителство на Република България постъпките си пред централните български институции с оглед дейността си в областта на икономическото сътрудничество;
5. полага усилия за популяризиране на българското културно-историческо наследство и постиженията на съвременната българска култура, като:
а) прави предложения на дипломатическото или консулското представителство на Република България за работа в областта на културното сътрудничество с региони и/или общини в консулския окръг;
б) инициира български културни прояви в консулския си окръг и подпомага тяхното осъществяване;
в) стимулира установяването на редовни контакти между местни културни организации и дейци и българските централни и/или местни културни институции и дейци;
г) полага усилия за редовно присъствие на българската културна и културно-историческа тема в местното медийно пространство, включително и чрез насърчаване публикациите от български автори в специализирани издания;
д) информира периодично дипломатическото или консулското представителство на Република България за акцентите на българската тема в местния и регионален печат, като отправя предложения и препоръки за представянето є;
е) съдейства за попълване фондовете на местни библиотеки с културоложка и историографска литература, както и за информационно представяне в местни интернет страници с оглед утвърждаването на представата за историческия принос на България и на нейната култура в световната цивилизация;
ж) подпомага според възможностите си осъществяването на плана за дейността на дипломатическото или консулското представителство на Република България в областта на културата;
з) съгласува с дипломатическото или консулското представителство на Република България постъпките си пред централните български институции с оглед дейността си в областта на културното сътрудничество;
и) отбелязва със съответни протоколни инициативи Националния празник на Република България, както и Деня на българската култура и славянската писменост в съответствие с местните условия;
6. поддържа редовни контакти с представителите на българската колония в консулския окръг, с нейните асоциации и други организационни структури, като:
а) насърчава контактите є с България и приобщаването към инициативите, насочени към развитие на двустранните отношения с приемащата държава в областта на политическото, икономическото и културното сътрудничество;
б) прави възможното за защитата на българските граждани и юридически лица при форсмажорни обстоятелства-природни бедствия, граждански конфликти, транспортни произшествия, терористични актове и др.;
в) информира дипломатическото или консулското представителство на Република България за възможни промени в обстановката в консулския окръг, която може да доведе до рискове за българските граждани и юридически лица;
г) при изрично упълномощаване и при създаване на необходимите административни предпоставки (снабдяване с печати, щемпели, входящи книги, указания за работа и др.) почетното (нещатното) консулско длъжностно лице може да извършва ограничени по вид консулски услуги, като заверки на подписи върху частни книжа, приемане на саморъчни завещания, заверки на подписи на оторизирани преводачи върху документи, снабдени с апостил, и др.

  Чл. 13. (1) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България осигуряват самостоятелно и за своя сметка материалните условия за дейността на почетното консулство.
(2) Материалното обезпечаване и средствата за протоколните инициативи, за които дипломатическото или консулското представителство на Република България в приемащата държава отправи изрична препоръка да бъдат допълнително включени в годишния план за работа на почетното (нещатното) консулско длъжностно лице и за които могат да бъдат отпускани средства за сметка на бюджета на мисията, се поемат при необходимост и по преценка на ръководителя на мисията от бюджета на дипломатическото или консулското представителство.
(3) Министерството на външните работи на Република България чрез дипломатическото или консулското си представителство в приемащата държава осигурява стандартен гербов щит и знаме на назначеното почетно (нещатно) консулско длъжностно лице.
Раздел IV
Приемане на почетно консулско длъжностно лице

  Чл. 14. (1) Когато друга държава изрази желание за откриване на консулство, ръководено от почетно консулско длъжностно лице и за назначаване на почетно консулско длъжностно лице на територията на Република България, дирекция „Държавен протокол“ по разпореждане на министъра на външните работи анализира информацията, съдържаща се в предложението и приложените към него документи.
(2) В предложението изпращащата държава излага мотивите за необходимостта от откриването на консулство, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, и прилага автобиография на лицето.
(3) Дирекция „Държавен протокол“ съгласува предложението със съответната териториална дирекция, с дирекция „Консулски отношения“ и чрез последната с Министерството на отбраната и с Национална служба „Сигурност“ при Министерството на вътрешните работи и изготвя проект на доклад до Министерския съвет на Република България.
(4) След разпореждане на министъра на външните работи дирекция „Държавен протокол“ извършва съгласувателната процедура съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
(5) По реда на предходните алинеи се извършва и прекратяването на правомощията на почетно консулско длъжностно лице на друга държава и приемането на неговото място на друго почетно консулско длъжностно лице в същото консулство.

  Чл. 15. (1) На основание решение на Министерския съвет на Република България за даване на съгласие за откриване на консулство, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, дирекция „Държавен протокол“ уведомява изпращащата държава за съгласието на Република България като приемаща държава.
(2) След получаване на консулския патент или друг подобен документ дирекция „Държавен протокол“ изготвя консулската екзекватура и организира официалното є връчване на почетното консулско длъжностно лице.

  Чл. 16. (1) При наличие на предпоставки за прекратяване на функциите на почетно консулско длъжностно лице на друга държава в съответствие на разпоредбите на чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения дирекция „Държавен протокол“ подготвя мотивиран доклад до министъра на външните работи, съгласуван с териториалната дирекция и с дирекция „Консулски отношения“.
(2) Дипломатическото или консулското представителство на Република България в изпращащата държава представя становище в случай, че не е инициатор на започналата процедура.
(3) На основание разпореждане на министъра на външните работи дирекция „Държавен протокол“ извършва съгласувателната процедура и подготвя материалите за внасяне в Министерския съвет на Република България съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

  § 1. По смисъла на тази инструкция „териториална дирекция“ е дирекция по чл. 31 от Устройствения правилник на Министерството на външните работи, която отговаря за двустранните отношения със съответната държава.
Преходни и заключителни разпоредби

  § 2. Инструкцията се издава на основание § 2 от Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица.

  § 3. Тази инструкция отменя Инструкция № 1 от 2004 г. относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица (изд. от Министерството на външните работи, ДВ, бр. 37 от 2004 г.).

  § 4. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването є в „Държавен вестник“.

ИНСТРУКЦИЯ № 1 от 9 април 2004 г. ОТНОСНО РЕДА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПОЧЕТНИ (НЕЩАТНИ) КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА

ДВ. бр. 37 от 4 Май 2004г.

Издадена от министъра на външните работи,
обн., ДВ, бр. 37 от 4 май 2004 г., в сила
от 4 май 2004 г.

  Чл. 1. Назначаването на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица се извършва измежду българските граждани или гражданите на други държави и за такива райони в чуждата държава, където е целесъобразно да бъде засилено официалното присъствие на Република България в интерес на развитието на двустранните търговски, икономически и културни отношения.

  Чл. 2. (1) Разглеждането на кандидатурата за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице се извършва от министъра на външните работи по негова инициатива или на основание на предложение от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство на Република България в приемащата държава, към което да бъдат приложени:
1. автобиографични данни за кандидата за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице и данни за професионалната му дейност;
2. удостоверение за чисто съдебно минало;
3. сведения, че кандидатът е с лоялно отношение към нашата страна, както и какви контакти поддържа в Република България, неговото обществено положение и възможности да подпомага развитието за икономическо и културно сътрудничество на Република България с отделните райони в приемащата държава, както и за контактите му с българската колония и възможностите му да работи за нейното приобщаване към интересите на Република България;
4. документи, удостоверяващи имотното и финансовото състояние на кандидата, както и че има възможност да осигури и поддържа за негова сметка помещение, подходящо за осъществяване на консулските му функции;
5. информация за основните характеристики на консулския окръг, население, търговско-икономически, научен и културен потенциал, връзки в интерес на Република България, миграционен поток от български граждани, данни за състава на българската колония, ако има оформена такава, в този регион, както и движението на българските граждани през него;
6. предварително неофициално мнение на Министерството на външните работи на приемащата държава относно приемането на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България и за конкретния кандидат.
(2) Към предложението могат да се представят и препоръки за кандидата от политици, държавници, научни, финансови, търговски и културни дейци на приемащата държава.
(3) Министърът на външните работи може по своя преценка да приеме предложението по ал. 1 без някои от приложенията по т. 1-6, както и по ал. 2, и да поиска представяне на допълнителни сведения и данни.

  Чл. 3. Становище по предложението на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство на Република България в приемащата държава за назначаване на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице дават директорът на териториалната дирекция, която отговаря за отношенията с приемащата държава, и директорът на дирекция „Консулски отношения“.

  Чл. 4. Докладът от министъра на външните работи до Министерския съвет за назначаване на почетното (нещатно) консулско длъжностно лице заедно с всички необходими приложения се изготвя от териториалната дирекция, отговаряща за отношенията с приемащата държава.

  Чл. 5. След приемане на решението на Министерския съвет териториалната дирекция уведомява приемащата държава и дирекция „Държавен протокол“, която изготвя консулския патент. Териториалната дирекция своевременно включва назначеното лице в списъка на почетните (нещатни) консулски длъжностни лица и в справочника за българските дипломатически и консулски представителства в чужбина.

  Чл. 6. До получаването на патент или подобен документ от изпращащата държава почетните (нещатни) консулски длъжностни лица връчват клетвен лист на министъра на външните работи на Република България или на упълномощено от него лице, с който заявяват, че ще изпълняват добросъвестно функциите и задълженията, свързани със заеманата от тях длъжност.

  Чл. 7. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се освобождават по реда на чл. 3 от Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица, когато това се налага, от държавен интерес и/или по преценка на министъра на външните работи.

  Чл. 8. Териториалната дирекция, отговаряща за отношенията с приемащата държава и дирекция „Консулски отношения“, осъществяват предвидения в чл. 4 от наредбата контрол върху дейността на почетните (нещатни) консулски длъжностни лица.

  Чл. 9. Териториалната дирекция или българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава предоставя на почетното (нещатното) консулско длъжностно лице текстовете на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица и настоящата инструкция в превод на английски или друг език.

  Чл. 10. По отношение на функциите, улесненията, привилегиите и имунитетите на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се прилагат съответните разпоредби на Виенската конвенция за консулските отношения и на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица.

  § 1. Тази инструкция е изготвена в съответствие с разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения, приета на 24 април 1963 г., и се издава на основание § 2 от заключителните разпоредби на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица.

  § 2. Тази инструкция отменя Инструкцията на министъра на външните работи от 3 юли 1998 г.

  § 3. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.

Наредба относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица (отм.) – 19 юли 1991

Държавен вестник брой: ?

Година: 1991

ПМС No 141 от 19 юли 1991

Раздел I
Общи положения

Чл. 1. Република България може да назначава и да приема почетни (нещатни) консулски длъжностни лица в интерес на развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между България и другите държави, а така също и за защита на правата и интересите на българските граждани и юридически лица в чужбина.

Раздел II
Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България

Чл. 2. (1) Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България могат да бъдат български граждани или граждани на други държави, които едновременно с консулската дейност могат да се занимават професионално и с друга работа, несвързана с изпълнението на консулските функции. (2) За своята дейност почетните консулски длъжностни лица на Република България не получават възнаграждение от държавата. (3) Почетните консулски длъжностни лица на Република България не могат да изпълняват едновременно функциите на почетни консулски длъжностни лица на друга държава.

Чл. 3. (1) Почетните консулски длъжностни лица се назначават и се освобождават от Министерския съвет на Република България. (2) Предложението за назначаването или освобождаването на почетните консулски длъжностни лица се прави от министъра на външните работи по негова инициатива или въз основа на препоръките и мнението на ръководителите на българските дипломатически или консулски представителства в съответните държави и на началника на отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи.

Чл. 4. (1) Министерството на външните работи осъществява контрол върху дейността на почетните консулски длъжностни лица. (2) В началото на всяка година почетните консулски длъжностни лица представят в Министерството на външните работи делови и финансов отчет за дейността си през предходната година.

Чл. 5. (1) Почетните консулски длъжностни лица осъществяват своята дейност в съответствие с функциите, определени в чл. 5 на Виенската конвенция за консулските отношения, приета на 24 април 1963 г. (2) Почетните консулски длъжностни лица изпълняват следните функции, като уведомяват за всеки отделен случай дипломатическото или консулското представителство на Република България, акредитирано за приемащата държава: 1. водят и поддържат регистър и картотека, в които вписват българските граждани, постоянно пребиваващи в приемащата държава на територията на консулския окръг; 2. изпълняват функциите на длъжностно лице по гражданското състояние по отношение на български граждани; 3. оказват съдействие за освобождаване, придобиване и възстановяване на българско гражданство; 4. приемат документи за издаване на задгранични паспорти на български граждани, постоянно живеещи в приемащата държава на територията на консулския окръг; 5. извършват нотариални функции по въпроси, свързани с имуществото на български граждани; 6. защитават интересите на българските граждани и юридически лица в случай на наследяване на територията на приемащата държава; 7. представляват български граждани или вземат мерки да се осигури подходящото им представяне пред съдебни или други органи на приемащата държава, за да се поиска вземането на временни мерки с оглед охраната на правата и интересите на тези граждани, когато поради отсъствие или по друга причина те не могат своевременно да защитават своите права и интереси; 8. осъществяват правата, посочени в чл. 36 на Виенската конвенция за консулските отношения. (3) Почетните консулски длъжностни лица издават пасавани (пътни листове) на български граждани за завръщане в Република България, издават, продължават и анулират български визи на чужди граждани, както и внасят промени в издадените български входно-изходни визи само след получаване на изрично разрешение за всеки отделен случай от отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи. (4) Почетните консулски длъжностни лица, които не са български граждани, нямат право: 1. да изпълняват съдебни поръчки за разпит в съответствие с чл. 5, буква „j“ на Виенската конвенция за консулските отношения; 2. да разследват произшествия, станали по време на пътуването, и да разрешават спорове между капитана, командния състав и членовете на екипажа на българските кораби и самолети в съответствие с чл. 5, буква „l“ на Виенската конвенция за консулските отношения; 3. да упражняват контрол и инспекция на военните морски и речни кораби, плаващи под български флаг.

Чл. 6. Почетните консулски длъжностни лица и ръководените от тях консулства се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени във Виенската конвенция за консулските отношения и в съответствие с разпоредбите на вътрешното законодателство на приемащата държава.

Чл. 7. (1) Почетните консулски длъжностни лица могат да започнат да изпълняват своите функции след назначаването им в съответствие с разпоредбите на чл. 10 – 14 на Виенската конвенция за консулските отношения. (2) След получаването на екзекватура от приемащата държава почетните консулски длъжностни лица връчват писмена декларация на министъра на външните работи на Република България или на упълномощено от него лице, в която заявяват, че ще изпълняват добросъвестно функциите и задълженията, свързани със заеманата от тях длъжност.

Чл. 8. (1) Функциите на почетните консулски длъжностни лица се прекратяват в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения. (2) В случай на прекратяване на функциите им почетните консулски длъжностни лица или техните законни наследници са длъжни да предадат архива и цялата документация, свързани с дейността им, на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава или на отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи.

Чл. 9. Почетните консулски длъжностни лица могат да прекъсват изпълнението на своите функции за срок, по-продължителен от 3 месеца, само с разрешение на министъра на външните работи.

Чл. 10. При изпълнение на функциите си почетните консулски длъжностни лица събират такси за консулски услуги в съответствие с разпоредбите на тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи (обн., ДВ, бр. 52 от 1985 г.; попр., бр. 61 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1989 г.).

Чл. 11. (1) Почетните консулски длъжностни лица използват част от сумите, събрани от такси за консулски услуги, за покриване на оправданите разходи, извършени в процеса на изпълнение на техните функции. Останалата част от тези суми почетните консулски длъжностни лица са длъжни да ги предават или да ги превеждат по банкови сметки по указание на Министерството на външните работи. (2) Почетните консулски длъжностни лица осигуряват за своя сметка помещенията, съоръженията и оборудването, необходими за изпълнението на техните функции. (3) Ако разходите, извършени при изпълнение на функциите, надвишават приходите от такси за консулски услуги, пасивът остава за сметка на почетните консулски длъжностни лица.

Раздел III
Почетни консулски длъжностни лица на други държави, изпълняващи функции на територията на Република България

Чл. 12. (1) Почетни консулски длъжностни лица на други държави не могат да се назначават измежду български граждани освен с изричното съгласие на Република България, което съгласие може да бъде оттеглено по всяко време. (2) Република България си запазва правото, посочено в ал. 1, и по отношение на граждани на трета държава, които не са същевременно граждани на изпращащата държава.

Чл. 13. (1) Почетните консулски длъжностни лица на други държави се приемат на територията на Република България в съответствие с разпоредбите на чл.10 – 14 на Виенската конвенция за консулските отношения. (2) Функциите на почетните консулски длъжностни лица на други държави се прекратяват в съответствие с разпоредбата на чл.25 от Виенската конвенция за консулските отношения.

Чл. 14. Почетните консулски длъжностни лица и консулствата, ръководени от тях, при осъществяване на своите функции ползват режима, определен в глава трета на Виенската конвенция за консулските отношения.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Тази наредба се издава в съответствие с разпоредбата на чл. 68 от Виенската конвенция за консулските отношения, ратифицирана с Указ № 947 на Държавния съвет на Народна република България от 25 май 1989 г. (ДВ, бр. 42 от 1989 г.).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: