Избирателни райони за българите в чужбина?

Преди няколко дни беше огласен проект за въвеждане на мажоритрана избирателна система в два тура с абсолютно мнозинство, в който се предвижда създаването на 9 едномандатни избирателни райони (ЕИР) извън страната – линк към статия в Дневник http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/11/21/2868236_maia_manolova_napisa_zakonoproekt_po_referenduma_na/

Това число изглежда недостатъчно на фона на около 1,2млн. български граждани извън страната прямо 7,2 млн. живеещи в страната, но е стъпка в правилна посока.

Още от 2009г. Проектът Изборен кодекс предага създаването на (многомандатен) избирателен район извън страната  в рамките на съществуващата пропорционална избирателна система. През годините бяха публикувани серия разработки и експертни доклади в т.ч. и на научни конференции.

Доколкото вносителите на предложението за мажоритрана система не предлагат конкретно райониране, експертите на „Проекта Изборен кодекс“ решиха да проверят какво би могло да бъде разпределението на тези 9 мандата извън страната.

Авторите не се ангажират с внесеното предложение за законопроект за въвеждане на мажоритарна система в два тура.

Разработеното и предложено по-долу райониране има за единствена цел да вкара в обществения дебат около мажоритраната система темата за избирателните права на българските граждани извън страната и неоходимостта от създаването на изборни райони извън страната. При еветуално въвеждане на изцяло мажоритрана избирателна система, отсъстсвието на изборни райони извън страната би означавало фактическа забрана на гласуването в чужбина и лишаване от конституционни права на български граждани. Това е така, защото ако няма райони, то няма регистрирани кандидати , за които да се гласува, следователно няма и  гласуване.

Mетодически бележки :

доколкото отсъстват надеждни и неоспорими данни за географското разпределение на българските граждани извън страната, за извършване на районирането приехме да използваме избирателната активност от последните два избора. Така мандатите се разпределят пропорционално на броя гласували избиратели, а не на броя живеещи в даден район жители.

Този подход е съвместим с препоръките на Кодекса на добрите изборни практики на Веенцианската комисия* (вижте препратката по-долу)

Предложение за 9 едномандатни избирателни райони извън страната

( ЕИР 32_01 – ЕИР 32_09 )

Предложеното райониране се основава на избирателната активност от последните два избора като се стреми да отчита, когато е възможно, географската близост и сходства както между държавите, така и между българските общности, живеещи в тях.

Слабата избирателна активност в Северна Америка неизбежно налага обединяването и с други отдалечени географски региони.

Картата на изборните райони, неразделна част от предложението за райониране, е дадена в приложение.

ЕИР 32_01 : Франция, Италия, Малта, Швейцария, Белгия, Нидерландия, Люксембург

ЕИР 32_02 : ФР Германия, Австрия и Скандинавски страни (Дания, Швеция, Норвегия и Финландия)

ЕИР 32_03 : Испания, Португалия и Северна Африка

ЕИР 32_04 : Централна, Източна и Югоизточна Европа, страни от ОНД, Близък Изток

ЕИР 32_05 : Великобритания, Република Ирландия

ЕИР 32_06 : Тихоокеански регион (Северна, Централна и Южна Америка, Австралия и Океания, Източна и Югоизточна Азия); Централна и Южна Африка

ЕИР

гласували 2014

гласували  2016

ЕИР 32_01

13475

13027

ЕИР 32_02

16365

14453

ЕИР 32_03

13389

11530

ЕИР 32_04

12269

12589

ЕИР 32_05

14626

20235

ЕИР 32_06

12279

11116

ЕИР 32_07 : Р. Турция – европейска част и област (вилает) Истанбул

ЕИР 32_08 : Р. Турция – области (вилаети) Ялова и Бурса

ЕИР 32_09 : Останала част от Р.Турция

ЕИР

гласували 2014

гласували 2016

ЕИР 32_07

22985

14445

ЕИР 32_08

20884

8137

ЕИР 32_09

18718

9244

eir-32

 

Спецификите на вота зад граница, както и използването на избирателната активност като критерий за оформяне на ЕИР извън страната, по дефинциия залагат серизни и непреодолими трудности пред абсолютното спазване на изискването за максимлно допустимо отклонение от 15% между тежестите на един мандат в различните изборните райони, каквото формулира Венецианската комисия в Кодекса на добрите изборни практики. Ще отбележим обаче, че Венецианската комисия допуска и по-големи отклонения при изключителни случаи и специфичини ситуации, каквато безспорно представлява хипотезата на вот зад гранца.

*

2.2. Equal voting power: seats must be evenly distributed between the  constituencies.

i. This must at least apply to elections to lower houses of parliament and  regional and local elections:

ii. It entails a clear and balanced distribution of seats among constituencies on the basis of one of the following allocation criteria:  population, number of resident nationals (including minors), number of  registered voters, and possibly the number of people actually voting. An  appropriate combination of these criteria may be envisaged.

iii. The geographical criterion and administrative, or possibly even  historical, boundaries may be taken into consideration.

iv. The permissible departure from the norm should not be more than 10%, and should certainly not exceed 15% except in special circumstances (protection of a concentrated minority, sparsely populated administrative entity).

v. In order to guarantee equal voting power, the distribution of seats must be reviewed  at least every ten years, preferably outside election periods.

vi. With multi-member constituencies, seats should preferably be redistributed without redefining constituency boundaries, which should,  where possible, coincide with administrative boundaries.

линк към документа:
http://www.venice.coe.int/webforms/documents/CDL-AD(2002)023rev-e.aspx

Advertisements

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: