Пропорционална изборна система с централна листа

Пропорционална изборна система с централна листа

Проф. Любомир Гаврилов и д-р Стефан Манов

Резюме: Предлага се вариант на двойно-пропорционална изборна система, която решава в значителна степен проблемите на използваните в периода 1991-2013 г. изборни системи, като същевременно предлага елегантно решение за въвеждането на преференциален вот минимизирайки риска за неравностойност на тежестта на преференциите в различните по големина избирателни райони в страната.

      1. Увод

През първите 30 години от действието на Търновската конституция след Освобождението, в Княжество България се прилага мажоритарна избирателна система. Пропорционалната, или “съразмерна” изборна система е използвана за пръв път експериментално за избиране на депутати в Търновски и Пловдивски окръзи на изборите през 1911 г., след което се налага необратимо в политическия живот и до днес. Следователно изучаването и подобряването на българската изборна система не може да се разглежда единствено в контекста на парламентарните избори в периода 1990-2013. Дори напротив! Наистина, както ще се убедим по-долу, изборната пропорционална система от 1931 г., адаптирана към днешните реалности, избягва главните недостатъци на действащата методика на ЦИК за изчисляване на изборните резултати.

Въпреки че на национално ниво методиките от последните години произвеждат пропорционален резултат т.е. партиите преминали 4%-вата бариера са представени в парламента пропорционално на получените от тях гласове, на ниво многомандатен избирателен район (МИР) днес пропорционалността е само “на книга”. Добра илюстрация за това е изборният резултат през 2009 г. в 6-ти МИР Враца, където според методиката на ЦИК новоизбраните народни представители се разпределят по партии както следва

РЗС

ГЕРБ

ДПС

АТАКА

КБ

СК

ОБЩО

гласове

3228

38422

7104

9451

24978

4590

Мандати

ЦИК 2009

1

2

0

1

1

1

6

Мандатите в MИР Враца според методиката на ЦИК 2009

Цената на 1 мандат варира от 3228 до близо 25000 гласа ! Незапознатият с тънкостите на методиката избирател остава с впечатлението за разпределение на мандатите едва ли не чрез лотария. Това създава чувство за несправедливост, съмнения за измами, и в крайна сметка липса на мотивация за гласуване.

Един пропорционален избор в този MИР би изглеждал по сления начин

РЗС

ГЕРБ

ДПС

АТАКА

КБ

СК

ОБЩО

гласове

3228

38422

7104

9451

24978

4590

мандати

0

3

0

1

2

0

6

Разпределение на мандатите в MИР-Враца по чисто пропорционална изборна система (Хеър-Ниймайер)

Примери като този има много : прословутият избор в 23-ти МИР София през 2005 г., когато БСП печели един мандат с 62 206 гласа, докато ДСБ печели пет мандата с 36 536 гласа, и т.н.

В резултат на последната реформа на изборната методика от ЦИК през 2013 г. ситуацията се влоши допълнително. Сега не само че избора в МИР често не е пропорционален, но някои партии (в случая ДПС) започнаха да печелят мандат с 1024 гласа (в София) или дори 474 (във Видин). И както се оказа – “дори ако във Видин имаше само един гласувал за ДПС – то ДПС все пак щеше да получи своя мандат” (Лютви Местан).

Методиката беше напълно дискредитирана, след като водещи български експерти по изборна математика от страната и техни колеги в чужбина, независимо един от друг, показаха експериментално, че изборната методика на ЦИК от 2013 г. не винаги достига до резултат, при това при съвсем реалистично разпределение на гласовете на избирателите. Бяха посочени и серия от конкретни грешки в текста на методиката, които, ако не бяха коригирани тихомълком от имплементиралите математическия алгоритъм компютърни специалисти, чисто и просто водеха до невъзможност за произнасяна на изборен резултат !

Чудно ли е, че при сега действащата изборна система, гражданите не желаят да гласуват?

Въвеждането на преференциален вот с ниска преференция ще доведе до нови неподозирани ефекти, които ще сринат доверието в процеса. Ако бариерата за пренареждане на кандидатските листи е 5%, както се очертава от проведените до момента дебати, това означава, че в посочените по-горе случаи, листите на някои партии в някои по-малки райони ще се пренареждат с 20, 50 или 100 гласа !

Предлаганият вариант на изборна система избягва всички тези недостатъци. Числените симулации, извършени въз основа на изборните резултати от 2009г. и 2013г. (вижте по-долу) го доказват по недвусмислен начин.

Предлаганата система предвижда обособяване на « централен » изборен район, в който всяка партия регистрира така наречената « централна» или « национална » листа, в допълнение към обичайните кандидатски листи в МИР. Досегашните 31 (или 32 с MИР Варна-област) избирателни района се запазват. Не се променя начина на изчисляване на изборния резултат на национално ниво – пропорционално на получените за всяка партия гласове от страната и чужбина. Новото е, че на ниво “изборен район” мандатите се разпределят между преминалите изборния праг партии, строго пропорционално на получените от тях гласове в съответния район (МИР). Когато при това районно разпределение, партиите не са получили полагащия им се брой мандати, недостигащите мандати се компенсират от националната листа. Въвеждането на преференции на ниво MИР е предвидено.

Системата, освен повече равнопоставеност на гласовете на избирателите във всеки изборен район, води до поне две очевидни предимства за партиите :

(а) дава се видимост на националните кандидати, които получават “твърди” места в централната листа. Това е особено важно за малките партии, които не винаги могат да гарантират избора на своите лидери, въпреки че преминават изборната бариера от 4%.

(б) предимство има и за местните партийни структури на големите партии: няма повече необходимост да им бъдат натрапвани “парашутисти” от централното ръководство. Така се насърчава вътрешно-партийната демокрация, пък и демокрацията въобще.

Разбира се, предлаганата система позволява създаването на избирателен район в чужбина и работи безпроблемно при регистрирани независими кандидати в MИР, както и при въвеждането на преференции в кандидатските листи по МИР – все актуални теми на българската изборна система. А гаранциите които получават партиите с въвеждането на централни листи, осигуряващи избирането на партийните лидери, ще насърчат въвеждането на по-нисък праг за преференции в МИР.

2. Исторически бележки: избирателната реформа от 1931 г.

Предложената от нас методика за изчисляване на изборните резултати, накратко – “изборна система” е взаимствана от действалата в Царство България до преврата през 1934 изборна система. С нея са произведени изборите през 1931. Ето как доц. д.п.н. Тодор Галунов описва системата*.

На 3.IV.1931 г. Народното събрание (НС) започва обсъждането на внесения от министър-председателя Андрей Ляпчев проект за промяна в избирателния закон.

Премиерът представя пред парламента основните цели на реформата:

1) Умерена фаворизация на първата по сила в страната партия, която и да е тя, за да има силно управление и

2) Пропорционално представителство на „жизнеспособните“ партии, за да може техните лидери да влязат в НС.

Със законопроекта се предлагат три основни нововъведения в избирателната система:

1) Формиране на два вида листи – околийски и централни

2) Въвеждане на предизборен праг от 2% за партиите, получаващи мандати чрез централните листи

3) Внасяне яснота в създаването на различни партийни коалиции.

220px-Lyapchev-portret

Андрей Ляпчев (1866—1933)

Проектира се околийските избирателни райони да дават определено число депутати от всяка околия (общо за цялата страна 230), а националният да дава 44 депутати, определяни по централни партийни листи, утвърждавани от партийните ръководства. Общо НС ще се състои от 274 народни избраници. В деня на вота се гласува за околийските листи, като гласовете, подадени там за отделните партии се броят и за централните листи. След приключване на гласуването първоначално се разпределят мандатите по околии. Местата се определят както и при избирателната система, прокарана от БЗНС. Броят на действително подадените гласове се разделя на предвидените за околията мандати, без те да се увеличават с единица. Мандатите от централните листи се определят като се сумират гласовете, подадени за всяка партия в отделните околии. След това тези гласове се разделят на броя на получените от партиите мандати по околии, увеличен с единица. Процедурата се продължава, като мандатите се увеличават с две, три и т.н. Получените 44 най-големи числа от листите дават и съответните мандати за партиите.

* Пълният текст на статията може да се прочете на hermesbg.org

3. Описание на предлаганата изборна система

Предлаганата система е вариант на би-пропорционална изборна система, която решава в значителна степен техническите проблеми, на използваните в периода 1991-2013 г. Методики за изчисляване на изборните резултати. Главната разлика е в обособяването на допълнителен « централен » изборен район, в който всяка партия регистрира така наречената « централна листа », в допълнение към обичайните кандидатски листи в МИР. Предлагаме в MИР да се разпределят 209 мандата, съгласно единна норма на представителство по данни от преброяването на населението, а останалите 31 мандата да се разпределят между « централните листи ». В изборния ден избирателят гласува както и досега за кандидатски листи на партии и независими кандидати в 31 (или повече) МИР. Не се гласува отделно за « централните листи ».

Стъпка 1 на изборната система съвпада с досега използваната Стъпка 1: разпределят се 240 мандата между партиите преминали 4%-вата бариера, пропорционално на броя на подадените гласове в страната и чужбина (метод на Хеър-Ниймайер).

Стъпка 2 на изборната система съвпада с тази в използваната през 2013г. методика : във всеки МИР, предварително определените за района мандати се разпределят между партиите, спечелили мандати по Стъпка-1, пропорционално на получените от тях гласове в дадения MИР (метод на Хеър-Ниймайер).

Стъпка 3 : Партиите, които на Стъпка 2 са получили общо за всички MИР по-малко мандати, отколкото полагащите им се по Стъпка 1, получават допълнителни мандати от своята « централна листа », за сметка на допълнителните 31 мандата.

Брой на мандатите за разпределяне от централните листи : опит за теоретична обосновка

През 1931 г. централната листа на изборите в Царство България е била от 44 мандата при общ брой на депутатите 274, т.е. 16% от общия брой. Съвременната шведска изборна система е също двойно-пропорционална с централна листа от 39 мандата, при общ брой на депутатските места 349, т.е. 39/349=11%. Броят на избирателните райони в Швеция е също 39.

Размерът на централната листа трябва да е такъв, че никоя партия да не получи повече места, отколкото и се полагат на Стъпка 2 (или пък вероятността за това да е пренебрежимо малка). В двата примера по-долу (избори 2009 и избори 2013) това условие е изпълнено. От теоретична гледна точка, броят на мандатите, спечелени на Стъпка 2 от дадена партия, е случайна величина Х. Наистина, точното значение на Х зависи от дробната част на частното между гласовете, спечелени от дадената партия и районната изборна квота. Пред вид разликите в големината на избирателните райони, както и различният начин по който избирателите гласуват, това дробно число приема случайни стойности в интервала (0,1). При определени хипотези, които тук ще пропуснем, можем да смятаме, че разпределението на дробните значения е равномерно за всички партии, което от своя страна води до биномиално разпределение на случайните значения на Х по МИР. Математическото очакване Е(Х) (или средна стойност) на Х е равно на сумата от целите части на Х към което трябва да прибавим половината от броя на избирателните райони. Стандартното отклонение σ(Х) на Х от това средно значение се равнява на квадратен корен от 31/4 (т.е. 2,78) , където 31 е броят на избирателните райони.

Така за партия печелеща около 30 мандата, средното очакване за брой мандати на втора стъпка, при Централна листа от 31 мандата е 87%.30= 26 мандата, при стандартно средно отклонение от това значение не превишаващо 3. За такава партия изискването спечелените на Стъпка 2 мандати да не превишават определените на Стъпка 1 е изпълнено (от статистическа гледна точка).

Горните пресмятания не се прилагат към партии печелещи по-малко от 30 мандата (пример: РЗС през 2009 г.), тъй като такива партии нямат равномерно разпределение на дробните мандати и съответно печелят на Стъпка 2 значително по-малко мандати от тези определени на Стъпка 1. При всички случаи, решението за големината на централната листа следва да е по-скоро политическо, защото изборният закон трябва да предвиди и слабо-вероятните ситуации, които не се подчиняват на статистически анализ.

Принципно съществуват две решения на проблема.

Първото се състои в това, да приемем за допустимо отклонение в пропорционалното разпределение на мандатите на национално ниво, като резултат от спечелването на няколко мандата в повече на Стъпка 2 от дадена партия спрямо полагащите и се стриктно пропорционално по Стъпка 1. Такъв е подходът, възприет от шведския законодател.

Второто решение е, да не допуснем в Стъпка 2 разпределяне на мандати в повече от това, което вече е определено в Стъпка 1. Това може да стане като се отчита « цената » на мандатите – техника добре позната на българските изборни експерти.

Числените симулации по-долу са направени при хипотеза за централна листа от 31 мандата, или 13% от общия брой мандати.

Забележка : тези 31 „национални“ мандати нямат нищо общо с мажоритарните 31 мандата на избори 2009г. Става дума единствено за числово съвпадение.

4. Симулация на разпределението на мандатите, според резултатите от изборите през 2009 г., ако изборите бяха проведени съгласно предлаганата изборна система.

През 2009г. съществуваха 209 пропорционални мандата излъчени в 31 многомандатни изборни района (МИР), както и 31 мажоритарни мандата излъчени в 31 едномандатни изборни района. Изборната бариера от 4% преминаха 6 партии. Резултатите от гласуването в 31 МИР в страната, както и гласуването в чужбина за тези 6 партии са показани в Таблица 1.

table1Таблица 1 : Резултати от Избори 2009

  • Стъпка 1

Общо спечелените от партиите мандати на Стъпка 1 са показани в Таблица 2. Разбира се, тези резултати не съвпадат с действително спечелените през 2009 г. мандати, поради силното изкривяване на пропорционалността на резултатите тогава, дължащо се на наличието на 31 мажоритарни ЕИР. В тях мандатите бяха спечелени само от две партии.

Забележка.

Резултатите от избори 2009 бяха променени с две решения на Конституционния съд.  Първото касае 24 гласа погрешно отнети от изборния резултат на Синята коалиция в MИР Русе. С второто решение*, Конституционният съд, анулира 18428 гласа от 23 избирателни секция в Турция, поради липса на доказателства, че избиратели наистина са гласували в тях. Данните, приведени в Таблица 1 отчитат тези две корекции на изборните резултати.

РЗС

ГЕРБ

ДПС

АТАКА

КБ

СК

ОБЩО

гласове

174570

1678583

592381

395707

748114

285647

3875002

%

4,51%

43,32%

15,29%

10,21%

19,31%

7,37%

100%

манд.

10,81

103,96

36,69

24,51

46,33

17,69

240

Манд. по Хеър

11

104

37

24

46

18

240

Таблица 2 : Окончателно спечелени мандати от партиите след Стъпка 1

  • Стъпка 2:

Тук се разпределят 209 мандата като във всеки един отделно взет МИР се прилага метода на Хеър-Ниймайер. Резултатите са показани в Таблица 3.

(Останалите 31 допълнителни пропорционални мандата се разпределят в Стъпка 3.)

table3

Таблица 3 : Мандати спечелени от партиите във всеки МИР след Стъпка 2.

  • Стъпка 3

При тази стъпка се сравняват резултатите от Стъпка 1 и Стъпка 2. Партиите получили по-малко мандати от полагащите им се по Стъпка 1, получават допълнителни в централната си листа. Партия “АТАКА” вече е получила полагащия се брой мандати на Стъпка 2 и следователно не получава никакви допълнителни мандати.

РЗС

ГЕРБ

ДПС

АТАКА

КБ

СК

ОБЩО

Мандати Стъпка 1

11

104

37

24

46

18

240

Мандати Стъпка 2

6

94

28

24

45

12

209

Мандати

Централна листа

+5

+10

+9

0

+1

+6

+31

Таблица 4: Стъпка 3 и окончателно разпределение на мандатите

5. Симулация на разпределението на мандатите, според резултатите от изборите през 2013 г., ако изборите бяха проведени съгласно предлаганата изборна система.

През 2013г. 240 пропорционални мандата бяха разпределени в 31 многомандатни избирателни района (МИР). Изборната бариера от 4% преминаха 4 партии. Резултатите от гласуването в 31 МИР в страната, както и гласуването в чужбина за тези партии са показани в Таблица 5

Table5

Таблица 5 : Резултати от Избори 2013

  • Стъпка 1

Спечелените от партиите мандати след Стъпка 1 са дадени в таблицата по-долу. Очаквано, тези резултати съвпадат с действително спечелените през 2013 г. мандати.

КБ

АТАКА

ГЕРБ

ДПС

ОБЩО

гласове

942541

258481

1081605

400466

2683093

%

35,13%

9,63%

40,31%

14,93%

100%

мандати

84,31

23,12

96,75

35,82

240

Мандати по Хеър

84

23

97

36

240

  • Стъпка 2:

Тук се разпределят 209 мандата като се прилага метода на Хеър-Ниймайер във всеки един отделно взет МИР – пропорционално разпределение на мандатите между партиите вътре във всеки MИР.

Забележка : За улеснение на числовия експеримент, разпределението на тези 209 мандата по MИР е извършено като от мандатите на всеки МИР, дадени в таблица 5, се извади по 1 мандат. Такова разпределение съвпада само приблизително с това, което би било получено, ако строго математически се приложи единната норма на представителство.

Резултатите от изчисленията са показани в Таблица 7.

Останалите 31 допълнителни пропорционални мандата ще се разпределят в Стъпка 3.

Таблица 7 : Мандати спечелени от партиите във всеки МИР след Стъпка 2.

  • Стъпка 3

При тази стъпка се сравняват резултатите от Стъпка 1 и Стъпка 2. Партиите получили по-малко мандати от полагащите им се по Стъпка 1, получават допълнителни в централната си листа.

КБ

АТАКА

ГЕРБ

ДПС

ОБЩО

Мандати

Стъпка 1

84

23

97

36

240

Мандати

Стъпка 2

74

20

91

24

209

Мандати

Централна листа

+10

+3

+6

+10

240

Вместо заключение.

Реформата на изборната методика през 2013 г., започнала с добри намерения (пропорционално разпределение на мандати вътре във всеки МИР) завърши с неуспех, поради невъзможността да бъде коректно реализирана Стъпка 3, която води както до изборни абсурди, така и понякога до невъзможност да бъде произведен изборен резултат.

Предложената изборна методика следва да се разглежда по-скоро като еволюция на съществуващата такава, и в този смисъл е нейна реалистична алтернатива.

От друга страна, създаването на централна листа избягва получаването на мандати в MИР с ниска тежест – от няколко стотин до няколко хиляди гласа. При въвеждане на преференциален вот с нисък праг на преференция, кандидатски листи спечелили подобни „леки“ мандати биха били изключително чувствителни на разместване- листи ще могат да се разместват с няколко десетки гласа. Това е политически трудно допустимо, а и ще остане непълно неразбираемо за избирателите. Ще възникне и изкушение у определени кандидати да купуват лесни и евтини преференциални гласове.

В случай, че нашият подход за двойно-пропорционална изборна система с централна листа не се възприеме, препоръчваме връщане към изборната система от 2009 г., след съответни математически подобрения намаляващи изкривяването на пропорционалността по MИР. Една от неизползваните до сега възможности е създаването на пълноценен избирателен район “Чужбина”, по подобие на други държави от нашия регион (Македония, Румъния и Хърватска).

Advertisements

One Response to Пропорционална изборна система с централна листа

  1. valio каза:

    Само за МАНДАТНОСТ и дума няма

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: