Изборният кодекс – накратко

Изборният Кодекс бе обнародван на 28 януари 2011. Основните промени са свързани със засилване на държавния и административен контрол, създаващи  допълнителни ограничения върху избирателния процес. За разлика от развитите западни демокрации, гражданският контрол върху изборния процес е оставен на заден план.

По-долу ще опишем накратко изборната технология (или система) при избори за Народно Събрание, която по същество съвпада с тази, използвана на изборите през 2009  и 2005 г. Да напомним, че през  2009 г. бе  въведен на мажоритарен вот в един тур за 31 мандата в 31 многомандатни избирателни района (МИР) в страната. ЗИНП 2009 не разрешаваше на българите в чужбина да участват в този мажоритарен вот (в нарушение на Конституцията). Както е известно, през 2009 г. мажоритарният вод даде обратен ефект, избирателите не гласуваха за личности, а отново за партии (в сличая ГЕРБ).

Изборният кодекс премахва мажоритарния вот. Според кодекса 240 мандата се разпределят между партии и коалиции по пропорционална система на национално ниво, с последващо преразпределение на мандатите на  ниво МИР. Въпросното преразпределение е технически сложно :  както и през 2005 г. то не е описано от Кодекса. Става дума за многобройни „заменки“ на депутатски мандати между МИР които често водят до подмяна на волята на избирателя. Методиката е поверена на ЦИК (за 2009 е публикувана от нея тук). Тя съвпада с методиката използвана от ЦИК през 2005 г. тук (с изключение на подмяната на обичайния пропорционалen метод на Д’Онт (Hondt) със значително по-рядко използвания пропорционален метод на  Хеър-Ниймайер на най-големия остатък). На тази страница представяме накратко концепцията на пропорционалното гласуване съгласно ЗИНП и ЦИК на изборите през 2009,  която за съжаление в детайли е неизвестна на повечето заинтересовани, включително народни депутати и членове на ЦИК. Очаква се, че през 2013 пресмятането на изборните резултати ще бъде по същата шема (но както казахме, в разрез с европейската практика, българската изборна система не е част от Кодекса).

Изборната система се състои от четири стъпки.

1) ЦИК определя броя на мандатите във всеки МИР, съгласно наличните данни за броя на населението в страната, според преброяването от 2001. Това става по пропорционална система (метод на най-големия остатък). Общия брой на мандатите е 209.

2) Избори на национално ниво :

Събират се всички валидни гласове в страната и чужбина. 209 мандата се разпределят по партии и коалиции в съответствие на подадените гласове по пропорционална система (метод на най-големия остатък). Само партиите и коалициите които са събрали поне 4% от всички гласове участват в разпределението на мандатите. Гласовете подадени за останалите партии (получили под 4%) не се вземат пред вид при изчисленията.

3) Разпределение на спечелените мандати на регионално ниво (МИР) :

Мандатите спечелени от всяка партия или коалиция на национално ниво се разпределят по МИР в съответствие с получените във всеки МИР гласове, по пропорционална система (метод на най-големия остатък).

4) Преразпределение на спечелените мандати на регионално ниво (МИР) :

Разпределените мандати в стъпка 3) по МИР не са равни по брой на мандатите определени в стъпка 1). Това се дължи както на използвания пропорционален метод на Хайер-Нийермайер (на най-големия остатък), така и на

(а) различен брой на населението в МИР

(б) различна избирателна активност

(в) гласовете от чужбина, които се вземат пред вид единствено в стъпка 2), но не в стъпка 3).

Това именно налага допълнително преразпределение на мандатите между различни МИР, което се извършва в настоящата стъпка 4) както следва.

В МИР, чийто брой мандати получени в стъпка 3) е по-голям от броя получен в стъпка 1) , се изваждат последователно по един мандат от партиите или коалициите до изравняване с броя на мандатите по стъпка 1). За целта се  изважда по един мандат от партия или коалиция, чийто мандати са с най-малка избирателна тежест, докато броя на мандатите по стъпка 1) и 3) се изравни. Така извадените мандати се прибавят последователно към спечелените мандати на партиите или коалициите в МИР в които брой мандати получени в стъпка 3) е по-малък от броя получен в стъпка 1). Прибавянето на мандат се извършва само ако  „евентуалният допълнителен“ мандат е с най-голяма избирателна тежест. Горното се повтаря до окончателното изравняване на мандатите по стъпка 1) и 3).

5) „персонифициране“ на мандатите. За пръв път избирателите в България имат възможност да гласуват с „префернции“. Кандидатите събрали поне 10% са избрани. Избирателите в чужбина не гласуват за кандидатски листи, нарушен е принципа за „равно избирателно право“. Наистина, съгласно чл. 26 ал. 1 от Конституцията на Р. България, не може да има разлика в правата, включително изборното право, на българските граждани, където и да се намират те. Равното избирателно право е основополагащ принцип в Конституцията на Република България (чл. 10).

 

Advertisements

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: